485 статии
Събота, 18. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

Още статии

Какви да се покажем пред нашите деца?

Един безспорен факт е, че ние се влияем малко или повече от хората около нас, без да забелязваме или да го искаме, ние вземаме от тях нещо добро или лошо. Съпрузите си приличат в своето държание и постъпките си, прия­телите стават за себе си пример за подражание, че даже далече стоящи от нас хора при проя­вена особеност, дума, действие пада като плодо­родно семе в нашата душа. Още повече е важно това въздействие за децата. Те са още в своето оформяне и израстване, възприемчиви и гъвкави, приемат много неща без критика, и са също така същества, които подражават.

Детето възприема най-много от онези, с които е цял ден заедно, това са лицата в до­ма му. Особено от родителите на първо място, защото те живеят най-близко до детето, и то се направлява според тях не само несъзнателно, но и умишлено, понеже родителите често застават пред тях със заповедта „Трябва” и не рядко изискват да им служат като пример, според който те трябва да се направляват.

Така ние се връщаме до старото искане: да възпитаваме чрез примера, и то чрез добрия, и наша задача ще бъде, да показваме на детето добрия пример. Лесно е с думи да се иска до­брото, но трудно е, твърде трудно, да се изживява доброто.

Въпреки това, много важен е въпроса: как­ви се показваме на децата си? Какво виждат те в нас? Ние сме навикнали да се показваме по-неподправени, по-естествени между четирите стени, в нашия дом, отколкото навън. Професията и живота ни събират с хора, към който трябва да спазваме известно държане, поради което трябва да преглъщаме неща, или трябва да подтискаме някое чувство.

Това се чувства много- у дома се отпускаме, такива каквито см, там искаме да бъдем необезпокоявани от нищо и да правим каквото ис­каме. Това обаче не рядко е причина да се стигне до неприятни спречквания, при които родителите не се спират пред нищо, но и по най-груб начин се проявяват различията в мненията, че добрите обноски се оставят настрана, че се държим свободно в изказванията си, в облеклото, въобще в цялостното си държание. Децата преживяват всичко това. Може ли това да остане без да им повлияе? Няма ли да последват лошия пример, понеже родителите го вършат.

Ето защо, заради децата ние трябва да се държим прилично и в дома ни. Някой няма да се съгласи с това. Той ще каже: ако навън постоянно аз между хората си налагам известно държание и отношение, ходя сякаш имам маска, то поне у дома си сега искам да бъда такъв, какъвто съм; затова, естествено е така, така постъпват и всички други. Постъпвайки така обаче, ние не трябва да се учудваме ако децата не само изгубват уважението пред нас, но и т самите възприемат това и по-късно и те постъпват така спрямо родителите си. Това не е правилно.

Други избират друг подход. Децата трябва да получат добро впечатление от родителите си, да виждат в тях един пример за съвършени на пръв поглед хора. Затова в присъствието на децата си се държат прилично, избягват се спречквания, пазят дисциплина в постъпките си. Но децата с времето осъзнават истината и преструвката, особено в родителите си. От това те правят заклю­ченията си, и си мислят: „такива са хората, така според обстоятелствата те показват двойнствено лице, умно е и ние да се преструваме”. Де­цата скоро започват да лицемерничат и да се преструват на съвършени, тогава, когато им е удобно.

Но и това не трябва да бъде така. Не ни остава друго нищо, освен да се покажем пред децата такива, каквито сме. Те трябва да познават нашата същност, какви сме винаги, както през почивните дни в къщи, така и в делниците, т.е всеки ден. Не трябва да има в нас тази двойственост, сега да се покажем такива и после, когато сме без децата, други. Има, разбира се случаи, когато поради различни съображения, ще трябва да се постъпи по малко по-друг начин, но това са изключения, но по правило и тук трябва да си останем същите-непринудени. Не винаги тогава нашето държание ще бъде за пример. Често ние сами ще си признаем нашето не съвсем коректно държание, но от такава искреност ще последва стремежа у нас да се предпазим от нови грешки. Нека децата да ни виждат, че грешим, това е човешко, но те трябва да учат в нас и чрез нас, как да се победят и сами себе си да контролират.

Това не е много удобен път, но само така е правилно, така ще се предпазим от двойнственост в нашето поведение, само така ще спечелим уважението на нашите деца , което е особено важно за нас и така ние им даваме най-добрия пример-да се държат като нас. Каквото из­искваме от нашите деца относно почитание и внимание към нас, не трябва да се основава на нашето външно положение на родители, с право на авторитет, а трябва да почива на нашето собствено дър­жание като образец, което от само себе си ще им наложи нужното почитание и любов.

Наш родителски дълг е, да се възпитат децата добре, и най-ефикасното средство ще бъде винаги нашия пример. Това предполага, разбира се, едно постоянно себенаблюдение, себекритика и себеобуздание, и по този начин ,в това постоянно взаимно въздействие децата стават наши собствени възпитатели.

 

 

източник:www. mamita-bg.com

Списък на статиите
15.04.2010 - Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010 - Килим замества мебелите?
14.04.2010 - Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010 - Вградените мебели
14.04.2010 - Митове за мебелите от дърво
14.04.2010 - Стилът на банята
14.04.2010 - Йо-йо маса
14.04.2010 - Грижи за меката мебел
13.04.2010 - Кога да поръчваме мебели?
12.04.2010 - Идеи за модерен дом
Статии, съдържащи думите: мебели, обзавеждане, килим, матрак, Интериор дизайн, секс, ароматерапия, оръжие, парфюми
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap