485 статии
Сряда, 22. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

Още статии

Алергиите при децата - част 2

Акарите в домашния прах

Около 10% от децата реагират свръхчувствително на акарите съдържащи се в домашния прах. Какво представляват те? Акарите са естествени жители на затворените пространства и нямащи нищо общо с мръсотията. Те живеят най-вече в праха, задържащ се в текстилните материи, като се хранят с елементи от домашния прах: отлющени човешки или животински епителни клетки, полени, гъбички и бактерии, растителни фибри. Като алерген действа всъщност не самия акар. Той обаче произвежда алергопровокиращо вещество в организма си, отделя го с изпражненията, които се съдържат в праха, и от там попада в дихателните пътища. В качеството си на вдишван алерген той може да предизвика присъщите за дихателна алергия симптоми, които за разлика от сенната хрема продължават през цялата година. Постоянната алергична хрема има голяма опасност да се трансформира в бронхиална астма. Очите могат да се зачервят и възпалят, може да се появи сърбеж в конюктивата и сълзене. Акарното обременяване и сенсибилизиране могат също да изиграят значителна роля при развитието на ендогенни екземи (невродермит). След поставянето на сигурна диагноза от специалист, терапията се състои в медикаментозно лечение, насочено към причинителя на заболяването ( а не към отстраняване на симптомите) посредством хипосенсибилизация и най-важното: период на елиминиране на алергена. Целта разбира се е да се редуцира съдържанието му в праха като се ограничи наличието на акари и поддържа в допустими безвредни граници.

Плесенни гъби

Само алергия към плесенни гъби при децата е рядкост. При общо увеличаване на алергените напоследък в случаите й обаче стават все повече. Най-често тя съпътства други алергични заболявания и особено за алергичните към домашен прах деца предотвратяването растежа на плесенните гъби в помещенията е от огромно значение, тъй като домашните акари съжителстват в симбиоза с плесенните гъби. Освен това развитието и на двата алергена се стимулира от една и съща влажност на въздуха. Алергията към плесенни гъби може да се прояви като дихателни алергични симптоми (напр. астма), стомашно-чревни оплаквания, кожни заболявания (напр. невродермит) или мигрена. Постоянен знак за болестта е влошаването на симптомите при влажно време или в обхванати от плесенни гъби помещения, както и при приемане на храни, които съдържат плесенни гъби (дори ако са полезни, напр. синьо сирене) или при чието производство са използвани такива.
Потвърждаване на диагнозата става чрез кожен, кръвен и провокативен алергенен тест.

Ухапване от насекоми

Алергичната реакция може да настъпи при ухапване от различни насекоми (комари, паяци, дървеници, акари, хлебарки и др.), но те са обикновено от локален характер и не застрашават живота на детето. Болестните симптоми могат също така да бъдат предизвикани не от ухапване, а при вдишване на частици от тяхното тяло или продукти на жизнената им дейност, съдържащи се напр. в домашния прах. много по-опасни обаче както при възрастните хора, така и при децата са ужилванията от медоносни пчели и някои видове оси. Най-тежката форма на заболяването е алергичен шок, който може да има летален изход, ако не се вземат спешни животоспасяващи мерки.. ето защо този тип алергии трябва да се приема много сериозно и родителите внимателно да следят за алергични симптоми при ужилване. Успоредно с локалните отоци, които могат да бъдат много неприятни и болезнени, съществуват и алергични реакции от най-различен характер. По принцип след около5 до 15 минути настъпва т. нар. бърза реакция, която може да бъде с различен интензитет. Показател за тежка алергична реакция например е локален оток на мястото на ужилването с диаметър повече от 10см и видима проява над 24 часа. Показателни са също така някои общи реакции като уртикария (обрив) по цялото тяло, падане на кръвното налягане, слабост, световъртеж, задушаване до загуба на съзнание (последните характеризират алергичен шок). Освен тези външни прояви е възможно да настъпят и понататъшни необичайни реакции, засягащи всички вътрешни органи. В детска възраст за щастие те се срещат относително рядко. Всички деца, при които се наблюдават обезпокоителни симптоми след ужилване от пчела или оса трябва да бъдат изследвани за поставяне на диференциална диагноза. Терапевтичните възможности включват хипосенсибилизация, симптоматична терапия и т.нар. бърза хипосенсибилизация. Тя е стационарна, показна само за пациенти, при които се цели възможно най-бърза защита от по-нататъшни ужилвания. Важно: При налична алергия към ужилване от насекоми на детето в рисковите сезони родителите трябва винаги да носят със себе си комплект за първа помощ, стандартно съдържащ: орален кортизонов препарат, антихистаминов препарат, адреналинова инжекция и/или адреналинов спрей за инхалация, или пък с индивидуално препоръчани от лекаря медикаменти.

Латекс

При алергия към латекс се има предвид свръхчувствителност на организма към естествения латекс. Застрашени са алергичните и предразположените към алергии деца, най-вече с екземи по кожата, както и деца, които са имали продължителен престой или чести медицински манипулации в болнични заведения, където са били обслужвани със съдържащи естествен латекс продукти. Алегиите към латекс в наши дни вече не са редки, но в широките публични кръгове са малко познати. Какво всъщност представлява естествения латекс? Млечният сок, съдържащ се и в много други млечни растения, се добива от дървото “Hevea brasiliensis” за производството на естествен каучук. Алергичната реакция на организма се насочва срещу многобройните, предимно водоразтворими протеини, съдържащи се в този млечен сок. До сега са известни поне 50 подобни протеини естественият каучук намира приложение в производството на множество продукти за всекидневна употреба и е особено разпространен в медицинската област. Съществува и голямо количество зеленолистни и зеленчукови растения, които съдържат латексов сок. Съставът на латексовото мляко във всяко едно растение е много подобен на този, който се съдържа в “Hevea brasiliensis”, и може да предизвика същите алергични симптоми. Растенията чиято протеинова молекулярна структура е подобна до тази на латексовите протеини, може да провокира реакция на кръстосана алергия (напр. към банани, киви, авокадо). Екстрактите им често се срещат в козметиката. Нерядко при алергия към латекс възниква вторична алергия и към млечния казеин. Симптомите на заболяването могат да бъдат предизвикани от директен контакт с кожата, лигавицата или чрез инхалация. Особена опасност представляват обилно напудрените латексови ръкавици. Водно разтворимите алергени (протеини) при носене достигат посредством потта на ръцете в пудрата и после, при смяна на ръкавиците, във въздушното пространство на помещението. Дори в количества, изчисляващи се в нанограмове, финият прах от пудрата може да провокира тежки алергични реакции. В този случай кожни симптоми може въобще да не настъпят и направо да се стигне до системни реакции (напр. бронхиална астма или анафилактични шокови реакции), което е особено опасно при операции. Една коректна декларация на съдържащите латекс продукти би могла да минимализира опасностите за сенсибилизираните деца и възрастни. Разумно би било отстраняването на съдържащите латекс продукти от детските клиники. При всички положения, установяването на алергена чрез назначен от алерголог тест и предупреждението на медицинския екип от страна на родителите при евентуални манипулации е абсолютно наложително.

Текстилни бои и химикали

За да удовлетворят непрекъснато нарастващите изисквания към дрехите, текстилните производители използват около 800 основни химикали. Най-често алергични реакции провокират апретиращите вещества ( формалдехидни изкуствени смоли), снижаващи мачкаемостта на дрехата, и оцветяващите съставки, особено дисперсионните бои, с които се оцветяват предимно полиестерните, полиамидните и смесените тъкани. Силни кожни реакции могат да предизвикат и различните ускорители, използвани като помощно средство при оцветяването на смесени тъкани. Коя химическа субстанция предизвиква алергична реакция може да бъде установено чрез назначен от алерголог тест. Това обаче в много случаи не решава проблема, тъй като химикалите, с които е била в контакт дрехата през различните етапи от нейната обработка, не се посочват на етикета. Проблемът се усложнява също така и от факта, че подобно на другите видове контактни алергии и за „текстилната” е присъщ типа късна реакция. Това означава, че алергичните симптоми се проявяват най-рано от 8 до 12 часа след носенето на дадена дреха, а понякога дори 4 до 5 дни след това. Кожните реакции възникват на места, където допирът с дрехата е най-интензивен или в зоните на обилно потене. Засегнатото място по кожата се зачервява и започва да сърби. Понякога се появява усещане за парене, оток, образуване на екземи. Бебетата и малките деца са особено застрашени от този тип алергия, тъй като кожата им е много по-тънка от тази на възрастните и за това много по-уязвима към химикалите. За да се намалят рисковете от алергични реакции, е по-добре да се подбират неоцветени или бели дрехи (най-дразнещо действие имат някои тонове на дисперсионно синьо, оранжево, жълто и червено). Това касае най-вече дрехите, които влизат в директен досег с кожата като бельо, долни ризки, чорапогащници, поло и т.н.

Никел

Като най-чести причинители на този вид контактна алергия обикновено се сочат съдържащите никел модни аксесоари и бижута, но металът се съдържа също в повечето метални рамки за очила и часовници, в много от различните видове закопчалки за дрехи (копчета, ципове и др.) дори в някои хранителни продукти, между които обичаните от децата какао, шоколад, боб, леща, зелена салата. Въпреки, че не е от най-типичните алергии в детска възраст, случаите й сред децата все повече зачестяват. Естеството на кожата им, която е по-тънка от тази на възрастните, осигурява лесно проникване на алергена в организма. След преминаването на сенсибилизиращата фаза, всеки следващ контакт с алергена води до прогресивно влошаване на симптомите – локално зачервяване на кожата, парене, оток, засилващ се дразнещ сърбеж, локален обрив, мокреща екземна рана. Обикновен о след отстраняване на дразнителя контактната екзема хваща коричка и кожата започва бавно да се възстановява. Добре е родителите да помнят, че колкото по-предразположено е едно дете към алергии от всякакъв тип, толкова по-голям е рискът му да заболее от контактна екзема, както и че колкото е по-дълъг контакта на кожата с метала, толкова по-бързо се появява екземата. При алергия към никел кожната реакция не е бърза, а се проявява след дни, седмици, дори месеци. Това прави особено трудно установяването на алергена. Големи рискове крие също така продупчването на ушите на детето за поставяне на обици. Често пъти това се прави дори в бебешка възраст. Алергичната реакция в подобни случаи се провокира много лесно, тъй като при поставянето на бижута кожата е раздразнена и металът особено лесно прониква в тъканите или кръвта. Малко известен е факт е, че никелът се съдържа също в изработените от сребро и злато предмети с по-ниска проба (333). Ето защо, ако детето ви е склонно към алергии, по-добре е да се откажете от идеята да дупчите ушите му, а ако то не е проявявало алергични симптоми до сега и сте категорични в решението си, подберете обици от благороден метал с проба минимум 585.

Псевдоалергиите

Те могат да бъдат предизвикани от горещина или студ, могат да бъдат реакции на медикаменти, хранителни продукти и следствие от химически дразнители. Наричат се така поради факта, че симптомите им са много подобни на алергичните, с тази разлика, че липсва реакция на антигени и антитела. А за същинска алергия можем да говорим само тогава, когато е налице свръхчувствителна реакция на имунната система, след предварително преминала фаза на сенсибилизация. При хранителните вещества, успоредно с хранителните алергии, псевдоалергиите и отравянията (интоксикациите), са познати и други видове непоносимост на организма, които могат да се проявят с много подобни симптоми – ензимни дефицити, целиакия (болест на Хертър-Хойбнер) и отвращение към храната. Една вродена или придобита липса на ензими предизвиква нарушения в обмяната на веществата, които се свързват с болестно реагиране на хранителни вещества. Най-често срещаната непоносимост е към млечната захар (лактоза), при която не се разлага поради липса на ензима лактаза в тънките черва. Ако млечната захар достигне непроменена в дебелото черво, тя бива бързо разградена от намиращите се там бактерии, което предизвиква газове и диария. Подобно на непоносимостта към лактоза, различни други заболявания с ензимни дефекти на тънките черва протичат с влошаване на храносмилателните способности и могат да бъдат неправилно диагностицирани като хранителна алергия.
Целиакията е автоимунно заболяване на храносмилателната система, при което се нарушава смилането на въглехидрати и мазнини. При него става дума за свръхчувствителност към глутен и по-точно към неговата съставка глиадин, която се съдържа в някои зърнени култури (пшеница, ръж, ечемик, овес и капладжа). Тя е свързана с увреждане на чревната лигавица и поради това с храносмилателни смущения при приемането на въпросния протеин. Най-често протича с епизоди на диария, загуба на телесна маса, голям разлят корем, безапетитие, понякога придружено с повръщане. При една строго спазвана безглутенова диета може да се постигне възстановяването на чревната лигавица. По този начин оползотворяването на храната се нормализира.
Неправилно е също така схващането, според което отвращението към храната, както и отдаваните на отказването на определени храни реакции на организма, могат да бъдат следствие на нарушено психическо развитие. От друга страна отказът на детето към определена хранителна съставка може да бъде знак за непоносимост към нея. Често пъти е много трудно да бъдат диференциран причините.

Няколко думи в заключение

В повечето случаи родителите посрещат диагнозата „алергия” напълно непотготвени. Независимо от факта, че в днешно време има много повече информация и много по-малко неизвестни за атопичното детско заболяване, неприятната новина не само води до множество тревожни въпроси, но и до безпомощност, несигурност и страх. Майките и бащите се изправят срещу проблем, при който от една страна искат веднага да помогнат на детето си по най-добрия начин, а от друга не знаят как да го направят. При това отвсякъде започват да валят доброжелателни съвети, които за съжаление често пъти са противоречиви, непроверени и дори напълно неизпълними. Това още повече обърква засегнатите родители и засилва чувството им за несигурност. Ако и вие сте в подобно положение, съветваме ви да се доверявате преди всичко на мнението на специалистите – алерголога, лекуващия лекар, фармацевта. А ако не сте убедени в компетентното им мнение, потърсете друго, като междувременно събирате информация за наболелия проблем. Колкото повече четете по интересуващия ви въпрос, толкова по-компетентни ще ставате самите вие и ще ви е по-лесно да преценявате целесъобразността на предлаганите ви терапевтични съвети.

Списък на статиите
15.04.2010 - Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010 - Килим замества мебелите?
14.04.2010 - Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010 - Вградените мебели
14.04.2010 - Митове за мебелите от дърво
14.04.2010 - Стилът на банята
14.04.2010 - Йо-йо маса
14.04.2010 - Грижи за меката мебел
13.04.2010 - Кога да поръчваме мебели?
12.04.2010 - Идеи за модерен дом
Статии, съдържащи думите: мебели, обзавеждане, килим, матрак, Интериор дизайн, секс, ароматерапия, оръжие, парфюми
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap