485 статии
Събота, 18. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

Още статии

Ревност и съперничество между децата в семейството
18.06.2008
Ревност и съперничество между децата в семейството    

   

 
В психологията на семейните отношения се отделя голямо внимание на междуличностните отношения в семейства с две и повече деца. Основание за това са често възникващите чувства на ревност и съпътстващите ги прояви на съперничество между децата, които понякога прерастват в непрестанни и ожесточени “войни” помежду им. Нерядко в тях биват въвлечени и останалите членове на семейството – родители, баби, дядовци. В крайните степени на конфликта може да се стигне до поява на тежки емоционални реакции у деца и възрастни и разделяне на семейството на “противостоящи лагери”. Обикновено поводът за това е стремежът на всяко от децата да привлече по-голяма част от родителската любов и внимание.

Какво поражда ревността и съперничеството?
От психологическа гледна точка е трудно да бъдат разделени понятията “ревност” и “ съперничество” – поне по отношение на преживяванията, които ги пораждат. Ревността произтича от страстното желание да притежаваш изцяло любим обект и от мъчителното съмнение в неговата всеотдайна любов. Съперничеството има същия корен, но неговата същност е активният процес на борба за доказване на собственото превъзходство в конкуренция с друг човек за достигане на желаната цел или завоюване на любимия обект. Понякога страстите се нажежават дотолкова, че в борбата се включват всякакви “непозволени хватки” – както за да се изтъкне собственото превъзходство, така и да се докаже (или да се породи) малоценност, съответно и неконкурентоспособност, у противника. Тези най-общи характеристики на ревността и съперничеството се отнасят до човешката природа по принцип и се проявяват с еднаква сила, но в различна форма, и при зрелите индивиди, и при децата.

Поява на дете в семейството
Очакването на дете в семейството е свързано с немалко напрежение, а появата му винаги поражда силни преживявания. Най-често те са положителни, но понякога може да възникнат и противоречиви, дори негативни емоции. Независимо от техния характер, членовете на семейството осъзнават своето отношение към новороденото. Така с раждането си детето попада в свят, изпълнен с предварителни очаквания и нагласи, с изградени норми, ценности и традиции. Самото то обаче идва в света като “бял лист” и изобщо не осъзнава тези дадености, нито има някакво отношение към семейната си среда. То не знае нищо и за себе си, тъй като няма опит със собствената си индивидуалност. Единственото средство за адаптация на бебето към заобикалящия го свят на този етап са само твърде ограничените му възможности за взаимодействие с околните. Те се определят от вродените индивидуално-типологични особености (т.е. темперамента) на детето и от характера на ранните отношения с най-близките му хора.

Влияние на ранното емоционално и социално развитие
Емоционалните връзки в първите години от живота на детето полагат основите за изграждане на бъдещите модели на взаимоотношенията му с хората. Първата и най-важна връзка възниква между бебето и майката (или човекът, който поема основните грижи за него след раждането). Тя се превръща в трайна привързаност с достигането на 8-9 месечна възраст. До края на първата година от живота си бебето я интегрира в собствения си психичен свят като първи модел на човешките взаимоотношения. Привързаността се характеризира със силна взаимна зависимост, висок интензитет на чувствата и е от жизнено значение за емоционалното и социално развитие на детето. От качеството на тази връзка зависи появата на доверие у бебето към майката, което е определящ фактор за изграждане на способността за свързване с други хора от заобикалящата среда. През втората си година детето постепенно разширява контактите си с околните и изгражда отношения на привързаност с останалите членове на семейството, които формират нови значими модели на общуване и обогатяват емоционалния му живот.

Какво провокира ревността между децата в едно семейство?
Има три значими фактора, които оказват влияние за възникването на ревностни чувства при децата – родителското отношение, проблемът за взаимодействието между тях (свързан и с възрастовата разлика) и чисто личностните характеристики на всяко дете.
Взаимоотношенията между децата в семейството (т.нар. сиблинги), особено в ранните години, до голяма степен се опосредстват от родителите и отразяват общата семейна атмосфера. Възрастните задават правилата на общуване и съжителство и определят нормите на поведение, като се стремят да балансират между различните характери и интереси на децата. Но често това се оказва трудно постижимо, въпреки усилията им да осигурят разбирателство и спокойствие в дома. Какво пропускат те?
Обикновено родителите се затрудняват да определят конкретните причини и периода от време, в който обичайните спорове между децата са прераснали в постоянни кавги, в скрита или явна нетърпимост. В повечето случай отдават това на разликата в годините, на ината и т.н., без да допускат, че в основата си напрежението се поражда от самото присъствие на “другия”.
От гледна точка на първородното дете, проблемът “ново бебе” възниква още при новината за повторна бременност на майката. За възрастните това може да е очаквана и щастлива вест, особено ако второто раждане е било планирано. Но детето не винаги я възприема като приятна изненада, а по-скоро като сериозно усложнение на собствения си живот. До появата на братче или сестричка първото дете расте и се възпитава като единствено и е пълен господар в семейството. То е център на родителската любов и внимание, няма база за сравнение с други деца и не се чувства застрашено от нечия конкуренция. Раждането на сиблинг се превръща в сериозно емоционално изпитание за него, тъй като е свързано с отнемане на част от досегашните му “привилегии”. Новороденото съсредоточава много емоции и поглъща голяма част от грижите на родителите, поради което у по-голямото дете може да възникне усещане за изоставеност и страх от загуба на тяхната любов. За да се избави от тези чувства, като първа реакция детето често започва да проявява агресивност и егоизъм. Те са израз на накърненото усещане за собствена ценност, което поражда у него стремеж за възстановяване на статуквото, т.е. за възвръщане на собствената емоционална значимост в семейството. Детето иска да стане отново център на вниманието и любовта, но за това трябва да докаже себе си в борба с “противника”. На тази основа възникват отношенията на конкуренция и съперничество между децата в семейството. Интензивността на борбата зависи от степента, в която те се преживяват като отхвърлени и от способността на всяко от тях да отстоява своите потребности. А субективното усещане за победа или поражение в съревнованието за спечелване на родителската любов оказва влияние при бъдещото формиране на привързаност между сиблингите.
 

Списък на статиите
15.04.2010 - Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010 - Килим замества мебелите?
14.04.2010 - Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010 - Вградените мебели
14.04.2010 - Митове за мебелите от дърво
14.04.2010 - Стилът на банята
14.04.2010 - Йо-йо маса
14.04.2010 - Грижи за меката мебел
13.04.2010 - Кога да поръчваме мебели?
12.04.2010 - Идеи за модерен дом
Статии, съдържащи думите: мебели, обзавеждане, килим, матрак, Интериор дизайн, секс, ароматерапия, оръжие, парфюми
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap