485 статии
Вторник, 21. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

Още статии

Любов и брак в патриархалното общество
29.05.2008
Любов и бракв патриархалното общество

 

 Когато говорим за брака изтъкваме повече нещата, които свързват, а не разграничават мъжете и жените - говорим за сродяване,новородени, родственици, народ. Християнската религия отхвърля многоженството иутвърждава моногамното семейство - единсъпруг и една съпруга, свързани завинаги всвещен брачен съюз. По-късно моногамният модел е възприет и от други религиозниобщности (ислямски, юдейски) и през 19-20-ти век той епреобладаващ на Балканите.Но това, което днес възприемаме като ти-пично семейство: съпруг, съпруга и две-три деца, живеещи в отделен дом, със собственбюджет и свързани от взаимна любов, в миналото е било е по-скоро изключение.

 Семейството на Балканите през 19-ти веке все още родово-патриархално, тъй като е било част от по-голяма общност - рода на съпруга. Понякога родителите с оженените им вече синове и техните съпруги и деца, и неомъжените им още дъщери са живеели заедно в един дом и са работели в общо стопанство (т.нар. задруга). Разширените семейства, включващи няколко поколения преки инепреки родственици по мъжка линия, са би-ли характерни най-вече за пастирските високопланинските региони на Балканите (ЧернаГора, Албания, Косово), където са се запазили и до най-късно. Родовата солидарносте подпомагала сложната организация на труда, както и защитата от нападения и грабежи.Големите семейства най-често са били временно явление. Оженените синове, особенослед като са се сдобивали със своя рожба,са се стремели да се отделят в отделна къща, стая или пристройка и да получат своядял от родовия имот. Бащата е подпомагал най-големия си син, да си построи къща, постепенно са се отделяли и другите синове, като най-малкият обикновено е оставял да сегрижи за родителите си, като е наследявал бащиния дом. Дори и когато са живеели в отделни, често съседни домове, между родствените семейства е съществувала трудовавзаимопомощ и подкрепа. В края на 19-ти векв България средната големина на домакинствата е била 5,6 души, докато семействата в Сърбия са били по-разширени - средно 8,6души. За Гърция е характерен по-голям семеен индивидуализъм - новобрачнатадвойка обикновено се премества в къща, която в някои райони е част от зестрата на булката и се възприема като семейна крепост В родово-патриархалното семейство изборът насъпруг/а е бил не толкова личен, колкото грижа на родителите: определящи са били работливостта, сговорчивостта, заможността, необходими за съвместния труд и оцеляване. До Първата световна война голяма частот населението на 

 Балканите е било селско и предимно зeмеделско (най-много в Сърбия85% и най-малко в Словения 59,2%). Земе-делските дейности на мъжете и жените са били строго разграничени, но свързани и близки, така че членовете на семейството са прекарвали заедно по-голяма част от времетоси. Младоженците са очаквали своите деца като бъдещи помагачи - 5-6 годишни те вече са били включвали в селскостопанската работа. С "Роди ни се косач!" или "Роди ни сежетварка!" - роднините често са известявализа новородено момче или момиче. Броят на децата е бил голям (между 7-12), но голяма е била и детската смъртност, поради липса на здравни грижи и поради по-тежките условияна живот. През 30-те години Румъния и Югославия са били с най-голям демографски прираст:35-31 деца на 1000. В България през 1910 средното селско семейство е било от 6,1 членове, аградското - от 4,5 членове. Възрастта за встъпване в брак, особено за момичетата е била ниска: за Румъния през 20-те години: 15 години за момичетата, а вградските по-богати семейства -18 години. Но и средната продъл-жителност на живота също е била ниска:през 1900 година в Унгариямъжете са очаквали да живеят около 36,6 години, а жените малко по-вече -38,2. Го-ляма част от жените са били неграмотни и почти изцяло са работели домашно земеделие.Съпружеската власт: обичайно право идържавно законодателство Популярни балкански поговорки твърдят, че "Неомъжената жена е като кон без юзда", "Жената не заслужава и да помирише, където стъпва мъжът" и др. В патриархалното семейство мъжете обикновено са имали голяма власт над жените: жените след брака са приемали името и местожителството на съпруга си; ако останела вдовица, съпругата нямала право да наследи съвместно придобитите имоти и стока, жената не би могла да се занимава с търговия без изричното съгласиена съпруга си. Мъжете са представяли жените пред съда, съпругът е можел да нагрубяваи да бие жена си, при вътрешно семейни спорове гласът на съпруга е бил решаващ ималко случаи са се отнасяли до съда. Първоначално съпружеската власт се е уреждала от обичайното право, основано на религиозни традиции и местни навици, а по-късно се е регламентирала от държавното законодателство. Българското законодателство от 1906 г. легализира разпространената в някои области практика женските деца да наследяват също имот от родителите си, макар и два пъти по-малко в сравнение с мъжките деца. По обичай, съпругата често е запазвала донесения от нея бащин имот при встъпването си вбрак и е могла изцяло да се разпорежда с него (дори и да дава на съпруга си пари под лихва от продадени от този дял стоки). В обичайното сръбско право годеникът е трябвало да предложи откуп от 25 гроша на бащата на годеницата си. През 1846 г. княз А. Караджорджевич издава наредба, която отхвърля този обичай като "противен на човешкото достойнство". Според гражданското законодателство на Сърбия (1844 - 1945) - дъщерите не са имали право да наследяватродителите си при наличие на мъжки деца,вдовиците не са могли да наследяват имотана съпруга си - могли са само да останат досмъртта си в неговата собственост, при раз-вод момичетата над 7 години и момчетатанад 4 години са принадлежали на бащата, само незаконородените деца са принадлежали на майката, като тя е нямала право да иска съдебно признаване на бащинство и издръжка. По обичай дъщерите често са получавали малка част земя от баща си като зестра при женитба (т.нар. мираз). В Румъния, Конституцията от 1886 г. възприема Наполеоновия граждански кодекс, според който жените са нямали право на собственост (освен ако не са вдовици и нямат пълнолетен син), не са могли да се представляват в съда, забранено им е било дори да се намесват при взимането на важни юридически решения в живота на децата си (т. е. да ги задържат след развод или да ги защитят в случаите на злоупотреба в семейството). В Гърция собствеността, имената и репутацията са се предавали също по мъжка линия, с изключение на някои Егейски области където, момичетата са получавали като зестра къщи, а собствеността и имената са се предавали по еднополова линия - майките на дъщерите, бащите на синовете.

 Женският статут в патриархалното семейство се е променял - най-безправна е била омъжената жена през първата година от брака, до раждането на първото й дете (претоварена с труд, покорна на всички и често обиждана от свекър или съпруг), с отглеждането на децата невестите са получавали повече права, като бабите са имали значителна власти често са установявали матриархални порядки- някои баби са могли дори да пушат с лула и яздят коне като мъже!

 В Албания в случаите, когато в едно семейство е нямало мъжки наследник или близък родственик, някоя от девойките е моглада получи статут на мъж - заклевала се е, че няма да се ожени и е могла да носи оръжие, да се облича и държи като мъж (т. нар. мъжка жена).

Харесване и чест

 Във фолклора на балканските народи се говори с носталгия за краткото предбрачно харесване, за задявките на моми и момци по седенки и чешми, за еротични желания и любов. Но за брака, решаваща е била не любовта на младите, а съображенията на родителите. Свенливостта и сдържаността на момите е била високо ценена -девствеността набулката, празнувана по време на сватбата, се е възприемала като гарант за продължението на рода на съпруга, а "нечестните моми" са били публично засрамвани. Така например в с. Маза (Гърция) през 20-те години, две сестри нарушили правилото браковете да се сключват по договор (ако е имало емоционална близост между годениците, тя е трябвало да се прикрива). Братът принудил сестрите да се самоубият, заради това че не успели да скрият любовните си увлечения и така не опазили родовата чест. За любовни чувства и еротични влечения в рамките на семейството не е било прието да се говори. Брачният живот е бил съкровено тайнство и да се говори за него е било неприлично. В ежедневието обсъждането на нуждите на плътта, особено половото съзряване на жените и раждането са се смятали за срамна и греховна работа и за тях се е мълчало. Половият акт е водел до бременност и раждане, липсвали са познания за половото тяло и за възможно предпазване. Децата са били най-голямата радост и опора за родителите. За еротичните предпочитания и преживявания, особено от страна на жените и в брака, не е било прието да се говори. Еротичните желания и преувеличената сексуална мощ на момците-ергени са били възпявани в някои песни, изпълнявани в специални празнични случаи.

Списък на статиите
15.04.2010 - Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010 - Килим замества мебелите?
14.04.2010 - Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010 - Вградените мебели
14.04.2010 - Митове за мебелите от дърво
14.04.2010 - Стилът на банята
14.04.2010 - Йо-йо маса
14.04.2010 - Грижи за меката мебел
13.04.2010 - Кога да поръчваме мебели?
12.04.2010 - Идеи за модерен дом
Статии, съдържащи думите: мебели, обзавеждане, килим, матрак, Интериор дизайн, секс, ароматерапия, оръжие, парфюми
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap