485 статии
Неделя, 19. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

Тест: Как възпитаваме своето дете?

16.09.2008
Тест: Как възпитаваме своето дете?


 

Попитайте себе си, защо и как правите забележки на детето

 Този тест ще ви помогне да разберете от какви мотиви се водите при възпитанието на своето дете, към какво го ориентирате и какви могат да станат децата, в които родителите "зареждат" подобни програми.

Пред вас са няколко ситуации. Решете как бихте постъпили и изберете един от вариантите за отговор.

№ 1. В кварталното кафене седят две момичета и тихичко си говорят. Вашето дете скача около тях на "Дий, конче!" и крещи с пълен глас “Дий-й-й!”. Момичетата ви гледат осъдително.

А. Казвате му: "Недей да викаш! Не е хубаво така!".

Б. Не правите никаква забележка. (все пак кафенето е обществено място за почивка).

В. Казвате: "Недей да викаш. Пречиш на хората да си говорят", — и се опитвате да го отведете по-надалеч.

Г. Молите момичетата също да викат, а ако може и по-силничко.

№ 2. Били сте на разходка в парка и сте си изкарали страхотно. Но вашето дете е преизпълнено с нови впечатления и е прекалено възбудено. Трябва да го успокоите защото чувствате, че вече е прекалено. Как ще постъпите?

А. Казвате "седни, почини си" и го карате да седне, въпреки протестите му.

Б. Давате му нещо вкусничко.

В. Спирате и сядате заедно с него.

Г. Хващате побягналото дете, прегръщате го и му казвате: "Хайде да послушаме зa какво си говорят птиците…"

№ 3. Дъщеря ви е ученичка. Постоянно си разхвърля чорапите и дрешките където й падне – на най-неочаквани места. Казвате й:

А. "Бъди така любезна да ми обясниш защо съм длъжна да ти измъквам чорапите изпод всички столове? Прибери си ги на място!"

Б. "Толкова ли е трудно да ги занесеш в банята, в коша за мръсни дрехи?"— казвате докато събирате вещите.

В. "Пак ли си разхвърляла? Събери си чорапите и почисти с прахосмукачката цялата стая".

Г. Събирате чорапите и ги хвърляте някъде далеч, нека си ги търси сутринта.

№ 4. Вашето дете дава нахапания сандвич на улична котка. Вие:

А. "Не трябва да хвърляш хляб на земята, яж го ти".

Б. "Не пипай котката, може да е болна и да се заразиш".

В. Съветвате го да отчупи от сандвича парченце салам и да го сложи до котката.
(междувременно му напомняте, че не може да храниш от ръка непознато животно).

Г. Хвърляте се към детето. Шляпвате леко ръчичката му, вземате му сандвича; а после, след като се успокои от шока, му предлагате да нахраните заедно котката по правилния начин.

№ 5. Хващате детето в момент, в който чупи клонче. Какво ще му кажете?

А. "Не чупи клончето. Все пак това е градинка, не е като в гората".

Б. "Не чупи клончето, ще се одраскаш".

В. "Не чупи клончето, то е живо". А ако не спре, го плясвате.

Г. Предлагате му да дойдете през нощта и да изскубнете цялото дърво.

№ 6. Вашето дете се е залепило на павильончето за вестници и настоява да му купите "ето това списание". Като чувствате, че вече ви заглеждат, Вие:

А. Купувате го защото си представяте как всичко това изглежда отстрани: детето се стреми към знания, а родителите не му дават.

Б. Купувате го, но му обещавате, че вкъщи "ще си поговорите".

В. Казвате твърдо "не" и отвеждате запъналото се дете.

Г. Тикате пръст в някаква дебела книга и викате с пълен глас: искам тази книга, купи ми, купи ми...

№ 7. С детето сте на гости и сте донесли за подарък великолепно оформена книжка с приказки. Като си тръгвате, детето решава да вземе книжката със себе си. Вие:

А. Обяснявате, че не е хубаво да си вземаме подаръците обратно защото огорчаваме този, на когото сме ги подарили и връщате книгата.

Б. Уговаряте го да остави книгата и му обещавате да му купите друга в замяна (същата или подобна).

В. Твърдо му обещавате, че ако не престане, ще вземете от стаята му всичките му книжки с картинки.

Г. Предлагате му да разкъсате книгата на две – поравно и за двете деца – за да не се сърди никой.

№ 8. Детето ви си играе с количка, а до него е любимата му топка. Познато момиченце я взема. Малкият крещи и иска веднага да му върнат играчката. Вие:

А. Обяснявате колко е лошо да си алчен и го уговаряте да сподели играчката си, та нали ще я върнат и нищо няма да й се случи.

Б. Утешавате ридаещото дете и прибирате топката на безопасно място.

В. Предлагате на момиченцето друга играчка или я молите да даде своята за да си поиграете.

Г. Хвърляте се към децата, също хващате топката и почвате да ревете. Като се възползвате от недоумението им, помирявате децата.

№ 9. Връщате се от родителската среща като хич не сте във възторг от това, което е казала учителката. Имате намерение да обсъдите с детето поведението му. Как и кога ще започнете разговора?

А. Веднага и строго.

Б. След вечеря. Трябва първо да се посъветвате с останалите възрастни членове на семейството.

В. Отивате при него и му казвате: "И представа си нямам какво си въобразяваш. Я ми обясни..."

Г. Предупреждавам те, че трябва сериозно да си поговорим. Нека заедно да изберем подходящо време.

№ 10. Вие с детето сте на плажа, по-точно, вие сте на пясъка, а той – във водата. Въпреки исканията ви, той не желае да излезе на сушата. Вие:

А. Хващате плувеца и тихо му обяснявате, че следващият път ще плува само във ваната.

Б. Без да обръщате внимание на воплите му, го извеждате от водата – в края на краищата здравето е по-важно от всичко.

В. Вземате водния пистолет и го карате да ви пръска.

Г. Започвате с ентусиазъм да копаете "басейн" или "канал", за да се къпете там и викате детето да ви помогне.

№ 11. Вашата дъщеря играе с приятелките си "на ластик". На вас също ви се ще да поскачате, както в детството. Как ще постъпите?

А. Даже и не ви е минавала подобна мисъл.

Б. Намеквате и чакате – ако тръгнат да ви убеждават, ще се съгласите.

В. Включвате се в играта само ако дъщеря ви и приятелките й разрешат.

Г. А ако не ми разрешат – ще си организирам моя си игра. Толкова ми се иска!

№ 12. Стоите пред огледалото и правите разни физиономии. Изведнъж забелязвате, че дъщеря ви ви наблюдава и иронично се усмихва. Вие:

А. Въобще никога не правите гримаси пред огледалото.

Б. Смущавате се и се преструвате, че просто си оправяте грима.

В. Продължавате занятието си все едно така и трябва.

Г. Смеете се и се плезите.

№ 13. Вашият ученик от по-високите класове се е върнал много сърдит от училище, оплаква се, че учителят му е глупак и се е заяждал за домашното му; но вие си знаете, че снощи синът ви не си е научил както трябва уроците. Какво ще направите по-скоро преди, отколкото след:

А. Първо правите забележка, че не трябва да се изказва така, а после го изслушвате.

Б. Възразявате и му напомняте, че не е научил като трябва урока, а и че не е прилично да се говори така за учителите.

В. Съчувствено го изслушвате, а след като се наговори и успокои, изказвате собствено мнение по повод на епитетите и домашните задания.

Г. Изчаквате пауза и разигравате монолог на учителя: "Този Петров съвсем не ме разбира. Аз му казвам да..., а той пак... тогава ще го..."

Да видим резултатите

Вижте коя от буквите на отговорите най-често се среща при вас. Ще ви стане ясно какво целите с вашето възпитание. Ако сте избирали най-често отговорите от група:

А. Вашият девиз е: "дръж се културно" (придобиване на навици за правилно поведение в обществото).

Към какво води: ориентираме се към чуждото мнение, учим се да правим всичко показно. Навиците за културно поведение са нужни, но вие често спирате детето да прави едно или друго само и само за да изглежда добре в очите на другите.

Вероятно това как се отнасят околните с вас самият, е ваш принцип в живота, на който просто сте "зациклили". Етикетът в крайна сметка, си е просто "етикетче", виси някъде, на нещо; много по-важно е какво има зад него.

Например, какви чувства изпитва, в крайна сметка, човекът към околните. Доброто отношение към света е много по-важно от наложената, фалшива вежливост. Всъщност, етикетът не ни забранява да сме самите себе си. Човекът сам си слага рамки. Слагаме си ги – и привикваме към тях. И тогава тези рамки-ограничения се превръщат в клетка. В резултат не можем да се заемем както трябва с каквото и да било.

Вие не изживявате момента, вие го пропускате. Жизненият опит не ни дава да пуснем в своя живот нещо ново. Това е следствие на информационното претоварване или страха от неуспеха, а може би от най-обикновен мързел и навика да се оглеждаме в околните. За какво му е на вашето дете такъв живот?

Б. Опитвате да го предпазите от всичко и забравяте любовта.

Готови сте "да подложите дюшек на мястото, където може да падне" Прекалено много го защитавате и на всяка цена искате да го предпазите от грешки. Но човек се учи от грешките си. За детето също е полезно да се учи от тях.

Когато във възпитанието на преден план излиза не любовта, а опеката, това може да накара детето да се умори да бъде под надзор, да се разбунтува или да стане капризно, а може би и инфантилно, тоест неприспособено към нашите времена.

В. Вашият девиз — "да се подготви за големия живот".

Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли, че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...

Г. Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.

В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете. Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.

Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: "Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? "

И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.

Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.

 

09.06.2010 21:12:23
meto
а ако детето не разбира от не
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Партньори

Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap