485 статии
Сряда, 13. Декември 2017
 
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

Здраве

25.02.2008
Седем мита за депресията



 За депресията у нас се знае толкова малко, а съществуващите представи са токова изкривени, че да се пише за митове е даже странно. Това, което е известно на тези, които не са се сблъсквали лично с проблемите на тази болест е толкова изкривено, че е по-зле и от мит.
Мит 1. Депресията не е болест и не може да бъде лекувана
Депресиите са различни:
Екзогенни – предизвикани от външни причини (например, загуба на работа или смърт на близък човек).
Ендогенни– предизвикани от вътрешни, често неосъзнати причини.
Разпространен е митът, че екзогенните депресии са нещо нормално, а ендогенните – признак на хроническо психическо заболяване. Това не е така. Външният стимул може да стане начало на тежко на най-тежкото хронично разстройство, а ендогенната депресия може да бъде само депресивен епизод.

Съществува мнението, че депресията е някаква глупост - житейски проблем, който се случва с всички. И дори и нищо да не правиш – той се появява. Това въобще не е болест, а човек сам дава воля на лошото си настроение. А ако не е болест, а някаква глезня, значи не са нужни и никакви лекарства.

Трябва да разочароваме оптимистите. Депресията е истинско заболяване. И заболяването е сериозно, даже с възможен смъртен изход. Не случайно основната маса самоубийства се приписват именно на разстройство в настроението. Разбира се, с леката форма на депресия човек може да се справи и сам, но лечението на депресията може да продължи с години, да се усили и да прерастне в нещо по-тежко, например в маниакално-депресивна психоза.

И тук нещата стоят така както и при всички други болести, грипа например: можете да го «пролежите», може да г изкарате «на крак», по принцип «сам ще мине», но винаги съществува риска без професионална болест работата да свърши със сериозни усложнения и болница. Най-добре е да отидете при лекаря и той да реши дали ще мине с чаша чай с мед или трябва да пиете антимикробни лекарства.

Същото е и с депресията. Човек не може да оцени своето състояние самостоятелно. За разлика от грипа, с чието лечение всички имаме опит, за депресията няма да помогнат даже приятелите и роднините. Трябва да се обърнете към специалист. Тук се появява и другият злокачествен мит.
Мит 2. Боледуваш от депресия – значи си психар и мястото ти е в лудницата

Сега даваме думата на песимистите – това е ужас-ужас-ужас и позор за цял живот. Болният задължително ще го затворят в «психиатрията», където страшно ще го мъчат. После ще съобщят на работата му, ще го сложат на отчет в психдиспансера, и с това животът свършва.

Първо, депресията, както всяка друга болест, не може да бъде позорна. Човекът не е виновен за това, което му се е случило. Последното, което трябва да направим, е да се притесняваме от нея.

Второ, дори и да имате хроническа депресия, хоспитализацията не е в психиатрия, а в кризисен център, който не прилича на болница, а на санаториум. И трето, на отчет в психодиспансера (което наистина не е място-мечта) могат да те запишат само при няколко опита за самоубийство.

Разбира се, всичко зависи от това дали ви върви, има и такива кризисни центрове, че почитателите на гестапо могат просто да ахнат. Но има и такива, в които хората бързат да се върнат за да си починат. Някои психиатри са разбиращи и компетентни, но от други е по-добре да бягаш в гората. Но това се отнася за всяка една област на медицината.
От простото към сложното
Дистимия – човек е преследван дълго (не по-малко от две години) от някако лошо настроение и загуба на сили.

Депресивен епизод – всичко е доста по-жестоко и сериозно. Нерядко в депресивния епизод се правят опити за самоубийство. Депресивният епизод може да продължи от един до няколко месеца.

Депресивно разстройство – депресивните епизоди се повтарят редовно (например, ввсички знаят за есенната депресия).

Между другото, забранено е в болничния лист да се вписва диагнозта. Ако ви вълнува само онази част на името на болницата - «психиатрична» в болничния лист, то можете да се договорите с ръководството на болницата да не се вписва. Винаги има и печат, в който фигурира само номера на болницата, без специализацията.

Мит 3. Депресията е завинаги
Не е задължително. При адекватно лечение на депресивния епизод завинаги можете да забравите за болестта. Завинаги.

Мит 4. Антидепресантите са опасни за здравето
Трябва да се каже, че това не е съвсем мит. Дажесъвременните антидепресанти имат странични ефекти, макар и лекарите да се стремят да ги подбират така, че да намалят неприятностите на пациента.

Най-често антидепресантите предизвикват главоболие, изпотяване, сърцебиене, повишена чувствителност към светлина, загуба на сексуално желание, намаляване или обратното, увеличаване на апетита .

Най-често пациентите се боят именно от последното – смятат, че от антидепресантите се дебелее. Но това е възможно и при самата депресия. Някои пък се боят от загубата на сексуално желание, но и при депресия е сложно да си полов атлет. Освен това страничните ефекти минават веднага след приключване на курса на лечение,а депресията с неприятните симптоми може да продължи с години.

Мит 5. Антидепресантите предизвикват зависимост
Тук просто няма какво да се каже. Нито старите допотопни, нито съвременните нови предизвикват някаква зависимост, освен психологична, но какво ли не предизвиква психологична зависимост.

Мит 6. И сами можем да си «предпишем» антидепресанти
Разбира се, не бива да се продават сериозни лекарства без рецепта, но ако искаш – ще ти доставят лекарствата, и рецептата. Последствията от самостоятелния прием могат да са разнообразни. Щансът да помогнат е много мизерен. А още по-малък е шансът да не навредят.

Как да се разпознаят белезите?
Признаци на дистимия: лош апетит или преяждане, наръшение на съня, загуба на сили. Загуба на самоуважение, трудности с концентрацията на вниманието, чувство за безнадеждност.

Признаци на депресия: лесна умора и загуба на сили, безсъница или прекомерно дълъг сън, загуба на апетит или значителна загуба на тегло (рядко обратното) силна възбуда или затвореност и тези състояния могат да се сменят едно с друго, намалява се способността за мислене и концентрация, самоунижение, чувство за собствена безполезност, чувство за вина, натрапчиви мисли за смъртта и самоубийството, загуба на интерес към любими неща и безразличие към удоволствията.

Антидепресантите са силно действащи вещества,, които лекарят подбира индивидуално. Това особено касае дозировката.

Мит 7. Антидепресантите могат да се спрат във всеки един момент
Често като човек чувства намаление на симптомите и уморен от страничните ефекти човек просто спира курса на лечение. А това категорично не трябва да се прави! Лекарят не само назначава антидепресанти, но и трябва непрекъснато да следи пациента докато той ги приема.

Обикновено отначало се предписват малки дози, които се увеличават. Ако курсът на лечение се прекъсне в самия пик е възможно не само да се обнови депресията в още по-лоша форма, но и да се появят и други «забавни» странични ефекти: повдигане с повръщане, разфокусиране на вниманието, световъртеж – пълен набор неприятности. 
Източник:
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Партньори

Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap