485 статии
Събота, 18. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

звезден прах

05.02.2008
СИГНАЛ - ИСТОРИЯТА



     Всяка сага има своето начало. Всяка рок история – своята предистория. За четиримата от Сигнал всичко започва по различен начин, но и достатъчно еднакво – с влюбване в музиката. Независимо от всичко наоколо през 70-те и 80-те години: социалистическия начин на живот, бюрократичните порядки и комунистическите цензури, които само чакаха музикантите да подадат ръка над общото блато за да им счупят пръстите. Звучи алегорично, но точно Сигнал изпитаха на гърба си драконовските мерки на тогавашната власт след случая в Бургас. Комунистическите лидери прекрасно разбираха, че рок музиката е най-неуправляемият канал за вливане свобода в душите на младите българи. Както и ставаше на практика.
     Караджов, Ламбрев и Спасов създават Сигнал като самостоятелна творческа единица заедно с барабаниста Георги Кокаланов през юни 1978 г. Шлагерът (това е точната модна дума в края на 70-те в българската музикална журналистика) “Може би” ги изпраща веднага на върха на слушателския интерес, защото те са готови като музиканти и единствено репертоарът им се е нуждаел от подобни хитове. Песента е на Тончо Русев. Едно уточнение – и в този случай и по-нататък Сигнал ползват услугите и на други композитори (“Да те жадувам” е на Георги Костов, “Лодка ли е любовта” пък е на Морис Аладжем), но групата взема не толкова песента, колкото кантото, защото музикантите преаранжират до неузнаваемост нещата и така се раждат хитовете на Сигнал. Пример: самата тази песен “Може би” е изпълнявана от Доника Венкова, но без успех и много хора сега дори не знаят този факт.

      Тончо Русев среща “Сигналистите” в националното радио по време на прегледа “Нова българска музика” и им предлага и на тях песента. Тома Спространов я завърта в “Пулсиращи ноти” и така магията на Сигнал започва. Парадоксът е, че “Може би”, която заради гигантската си популярност има и намска версия “JaVilaih”, никога не награждавана у нас, нито на престижните тогава “Златният Орфей”, “Мелодия на годината” и др. Но и сега 7 – 8 годишни деца на концертите на Сигнал пеят песента и знаят текста на изуст.

      Владимир Захариев сменя Георги Кокаланов на ударните инструменти и така Сигнал е подсилена от барабанист с остро и свежо музикално мислене. Тава е първата “златна” формация за Сигнал: четиримата съпреживяват заедно някои от звездните мигове, както и трудните моменти в артистичната кариера на групата. Организатор и мениджър в първите няколко години е Стефан Широков.

      Вторият “златен” състав на Сигнал е сформиран в началото на 90-те. Към групата се присъединява младият китарист Александър Мариновски, а Румен Спасов напуска. Спасов се отдава на звукозаписен бизнес, озвучаване на концерти и работа във фирмата “Маркос мюзик”. Той ще остане в историята на групата, като технически тений и мисъл в областта на апаратурите.

      Йордан Караджов измисля мелодиите, кантото на бъдещите песни и идеята за тях. Христо Ламбрев ги облича в хармонии, аранжират ги заедно с Данчо и така правят хитовете. С аранжиментите от няколко години насам се занимава и Сашо Мариновски, особено около акустичния албум “Цветя”, който е издържан в актуалния “ънплъг” стил.

      Случаят Бургас: Това е първата голяма явна дискриминация на български рок музиканти след “лагерите” на Сашо Сладура. На паметния 10 февруари 1982 г. По време на концерт в известната зала “Изгрев” в Бургас, милицията надвишава правата си и запачва да бие разгорещилите се пред сцената млади хора. Данчо Караджов хваща микрофона и започна да защитава публиката. Милицията е бясна и устройва погром в залата. Пострадват и музикантите и тяхното наказание е още по-тежко, защото негласно са изхвърлени от телевизия, радио и концертния живот за една година. Музикантите обаче намират сили да продължат след тази “черна дупка”.

      Наградите на Сигнал са от международния шлагерен фестивал в Дрезден. Сигнал печели първа награда за изпълнение и две награди от “Златният Орфей”: през 1979 г. те печелят трета награда с песента “Не казвай не” по музика на Христо Ламбрев и текст на Милчо Спасов и през 1992 г. с “Късно предчувствие”.

      През 90-те години до самото начало на 21 век, Сигнал продължават напред и нагоре, и да доказват класата си. Свирене по клубове, турне след турне, албум след албум – това са все белезите на успешна творческа кариера. Акцентът през тези години е трансформацията на феновете – тя да не става насила, а да има плавен преход от бащите-фенове към техните синове. Феновете обаче ревнуват и не си дават времето и затова “Да те жадувам” закрива и до днес почти всеки концерт на Сигнал.

      Така е. Магията Сигнал продължава. “Сигналистиката” като наука за музиката, правенето на вечно зелени песни, шлагери и хитове, усещането за живота е една реална илюстрация за едно истинско приятелство между четирима души, реализирано с над 4000 концерта, както в страната, така и в Чехия, Германия, СССР и Куба, първи двоен албум издаден в България и 12 албума достигнали космически тиражи за времето си. Това е рок легендата Сигнал!

Автор:Ники Кънчев
Източник: www.ubp.online.bg/
 
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Партньори

Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap