485 статии
Неделя, 19. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )

майчинство

30.01.2008
КАКВО СТАВА В ДЕТСКИТЕ ГЛАВИ?


Глупави и неспособни деца се срещат, но много рядко — това е доказано научно. При правилен подход почти всяко дете може да се справи с училищната програма и дори да получава удоволствие от своите старания. Откъде тогава идва многогодишната истерия по повод на лошия успех в училище?
 
   Вродена неспособност за справяне с училищната програма е доста рядко срещана причина. Да, има деца, които се нуждаят от специални програми, индивидуални темпове за освояване на материала, но това е все пак изключение от правилото. И като цяло за такива деца се знае доста отрано. Всички останали, обикновените двойкаджии и тройкаджии, ние "изпускаме" по собствена вина. В главите им има достатъчно мозък за усвояване на уроците. Просто не е намерено ключето от тази ракличка.

   Всеки от собствен опит знае, че всички хора са различни. Към всеки е необходим подход. Във всекидневието си, ако искаме да постигнем някакъв резултат в общуването с един или друг човек, ние имаме това предвид. Стараем се да научим нещо повече за него. Да направим някакъв жест, да му кажем нещо приятно, което да подобри настроението му и с това да облекчи задачата ни. Ще му предложим помощ, ще му поставим задача, ще определим заплащането или просто ще му създадем условия за ефективна работа. Ако постъпваме с децата също толкова диференцирано, както към възрастните, бихме имали много по-малко проблеми с тях.

   За начало не е зле да понаблюдаваме как точно се учи детето — какво му върви повече, какво му е по-трудно, какво му харесва и не му харесва, какви са неговите навици и привички. Едни деца се нуждаят от тишина и неподвижност, за да се съсредоточат, други имат нужда от шум, фон (музика, например). Едни, когато са превъзбудени, не могат да седнат да учат спокойно, други — трябва да се освободят от напрежението си чрез повишена активност, за да внимават после. Едни непременно трябва да хапнат, на други им се затварят очите след вкусния обяд. Така е и с работата с учебния материал: едни възприемат по-добре, ако тръгнат от общото към частното, други трябва да се заловят отначало за подробностите, за да стигнат после до изводите.

   Освен тези индивидуални особености обаче, съществува едно общо правило, което се отнася до всички деца, но за което не знаят мнозина от възрастните.

   За да се разбере това правило, ще трябва да си направим труда и да се потопим малко в неврофизиологията, тоест, да си представим в най-общ вид какво става в главите на децата ни. Схематично това изглежда така: мозъкът се състои от три слоя, всеки от който си има свое предназначение. Нека централното ядро да е бяло, средният слой - оранжев, а външния - син.
 • Бялото ядро, реактивният мозък, е известен също и като зоната на борба или бягство. Той се включва, когато детето, или всеки човек, изпитва страх, напрежение, унижение, подложен е на критика. Сигналът преминава дълбоко, до самата сърцевина — детето чувства, че трябва да се защитава. То спори, плаче или се държи предизвикателно. Във всеки случай то е погълнато от задачата да се самозащити, в такова състояние обучението е невъзможно.
 • Средният слой наричат емоционален мозък. Именно в неговата почва растат любовта и съчувствието, възхищението и удивлението. Всички възприятия на детето преминават най-напред през този мозък. Ако му се карат или засрамват, критикуват и обсъждат подробно — при това пред свидетели, — сигналът тръгва от този слой навътре към реактивния мозък, и се включва "режимът на оцеляване". Някои деца прекарват в този стресов режим целия си ден в училище. Ако обаче детето изпитва положителни емоции, радост, а не страх, емоционалният мозък активизира горния слой.
 • Горният слой — кората, или "мислещият мозък". Този външен слой отговаря за логическото мислене, планирането, а така също за зрението, слуха, говора, аналитичните способности и творчеството.

   Знаейки за съществуването на тези три части и за това как те си взаиодействат, вие можете да съдействате за разкриването на способностите на детето, за подобряване на неговите успехи в училище. За това е необходимо да се създаде и закрепи позитивно отношение към работата, да се убеди детето, че всяка задача може да бъде решена, че успехът е постижим.

Напредваме с малки стъпки

   Да го убедите можете по един-единствен начин — давайки му практически опит за успехи и постижения, нека те да бъдат малки, но всекидневни. Затова трябва да бъдат забравени успехите на другите деца, никой с никого да не бъде сравняван, вниманието да се съсредоточи върху проблемите на конкретното дете. Хубаво е поне за известно време да се забрави за оценките.

   Примерно, детето е усвоило у дома определен тип задачи и ги решава безпогрешно. На конролното обаче обичайният страх от провал парализира способността му да мисли, детето губи вяра в силите си, не довършва задачата, греши, отчайва се, изобщо работата му е едва за тройка, макар че материалът то знае добре. В такава ситуация детето се нуждае най-напред от утешение и подкрепа, а след това от "разбор". Трябва да бъде отбелязано, че то е тръгнало по правилен път, но после се е объркало и не е довършило работата си докрай.

Опитът от успехите идва не веднага, съзнанието се променя бавно, но друг път няма. И е желателно да се започне колкото се може по-рано — с всяка година ще става все по-трудно да се поправи ситуацията. Детето, загубило вяра в себе си и захвърлило учението, много трудно може да бъде убедено да тръгне с малки крачки да догонва съучениците си. То едва ли ще повярва в успеха на това начинание. И наистина, въпреки старанията, успехът не е гарантиран, ако нещата са се усложнили прекалено много.

В такава ситуация ще се наложи да се тръгне по друг път и да се търси друга сфера, където детето да приложи усилията си и там да се утвърди и повярва в себе си.

Кифличка със стафиди

   В заниманията по всеки отделен предмет и в обучението като цяло, трябва да се намерят някакви неща, които да доставят удоволствие. Учението, като всяка друга работа, не може да е постоянен празник, но не трябва да бъде и досадно задължение. Да се научи опеделена точка от урока може да не е чак такова удоволствие, но да се разглеждат мърдащите с реснички инфузории под микроскоп или звездното небе през телескоп, едва ли ще остави някого равнодушен.

   За най-малките ученици са измислени много начини да се оживи учебния процес — те оцветяват картинки в часа по четене, рисуват фигури в тетрадките си по математика. Детето, което решава по-лошо задачите от останалите деца, може би ще измисли най-красивата и сложна фигура и ще възстанови своята положителна нагласа.

   Трябва да се намира винаги нещо позитивно, това е възможно, стига да се поиска. Който не обича да заучава формули, може с интерес да прави опитите. Детето с актьорски талант ще декламира по-добре от другите, а това е вече достатъчен стимул, за да чете и учи наизуст. Някой противник на краснописа може с ентусиазъм да изписва страница след страница в личния си дневник. Дали децата осъзнават това или не, но всички извънучилищни занимания също учат на нещо, дори осъжданите от родителите игри с карти или компютърните игри. Ако нито едно занятие в училище не предизвиква ентусиазъм у детето, може да се направи опит да се свърже неговото хоби с някой училищен предмет. Ако успеете да откриете такава връзка, това може да помогне на детето да изпитва удоволствие от любимото занятие в класната стая.

   Всичко това е необходимо за да се задържи детето в позитивно емоционално състояние, за да се подгрява активността на мисловния му апарат. А това е именно ефектът, към който се стремим.

Различно ли се учат момчетата и момичетата?

   Да, в известен смисъл това е така. Кората на главния мозък е разделена на две полукълба — това е известно на всички. Лявото отговаря за говора и логическото мислене. Като правило, то е по-добре развито при момиченцата. Затова те започват да говорят по-рано, по-разумни са и по-добре възприемат и изпълняват указания, по-добре учат чужди езици.

   Дясното полукълбо, отговарящо за зрителното възприятие и координацията, обикновено е по-силно развито при момченцата. Те по-добре възприемат образи, отколкото думи, интересни са им движещи се предмети, любопитстват кое как е направено и как работи.

   Образователният процес би трябвало да е планиран така, че двете полукълба да участват равноправно. Трябва да се даде възможност и на момичетата, и на момчетата да използват и да демонстрират своите силни страни. За съжаление, училището е повече ориентирано към "момичешкия" начин на мислене и дава малко простор на момчешкия ум. Ето защо навсякъде и винаги момичетата постигат по-добри успехи в училище, а момчетата по-често изостават от учебния процес, губейки интерес към него.

   Ако Вашето дете има силно изразени мъжки качества, а бележникът му е пълен със забележки и двойки, ще трябва Вие сами да се погрижите за това, да намерите приложение на неговата глава, ръце и темперамент. Да се опитвате да го вкарате в рамките на училищния стандарт, който явно е неприложим за него, е безперспективно занимание.

   Забележете, ние говорим за "дете", а не за син, тъй като такова дете може да се окаже и момиче. Начинът на мислене не е задължително да съвпада с пола. Има мъжки ум и женски ум, кому какъв ще се падне — това е вече съвсем друг въпрос. Съществуват момчета с добре развито ляво полукълбо и момичета с добре развито дясно. Важно е само да се помни, че различните деца възприемат и преработват информациата по различен начин и с това следва да се съобразяваме. Това не означава, че трябва да се култивират изключително силните страни на детето, махайки с ръка на слабите му страни. Просто, ако при него вече са се натрупали трудности и неразбории с училището, трябва да се започне с активизация на силните, за да се внесат поне някакви положителни емоции. Ако детето като цяло се вписва добре в училищните стандарти, може да му се поставят и по-трудни задачи, подтиквайки го да влага повече сили в онова, което засега се получава по-лошо.

   За благополучното дете, което получава добри оценки, ще му бъде от полза да се пребори със себе си. Занимавайки се с това, което и така прави добре, то може да получава удоволствие, ако предметът наистина му харесва, но може и да остава и равнодушно. Нали това, което ти идва лесно, не се цени. А способността да се конкурираш наравно с другите деца в нещо, в което си по принцип слаб, може да стане източник на ярки, положителни емоции. Понеже това е твоя лична заслуга, а не подарък от природата и родителите.

КАК да постигнете успех заедно с детето? 
Има много пътища, по които може да се помогне на детето да се справя с училищната програма. Опитайте някои от предлаганите идеи.

1. Проследете (в продължение, да речем, на една седмица) кога детето се залавя с приготвянето на уроците си, ако не го командвате. Веднага след училище? След като си поиграе или се поразходи малко? След като обядва? Когато се стъмни? Ако избраното време е приемливо по принцип (тоест не е съвсем късно вечерта), постарайте се да подредите деня си според неговия избор, за да не му прекъсвате заниманията с ядене или с домашни задължения.

2. Ако детето обича да учи като слуша музика, не му пречете (ако, разбира се това не пречи на останалите членове на семейството). Ако то предпочита да чете учебника, като лежи на пода, а не да седи зад бюрото, нека прави както му е удобно. Всички Ваши старания да го заставите да прави така, както вие смятате за нужно, само ще включат защитните му механизми и цялата му енергия ще отиде, за да оказва съпротива, а не за приготвянето на уроците.

3. В свободното си време играйте с детето развиващи игри. Тези увлекателни занимания носят не по-малко полза от училищните, но затова пък удоволствията са доста повече. За един първокласник дори доминото е развиваща игра, тя го учи да смята, да е внимателен и предвидлив, а на възрастните пък предоставя достатъчно възможности да похвалят детето, да отбележат успехите му.

   За учениците, особено за момчетата, е много полезна, например, такава игра: избира се тема, един от участниците трябва накратко да изкаже своите съображения по даден предмет. Другият трябва да слуша внимателно и след това да се постарае да преразкаже чутото, колкото се може по-точно. Играта кара момчетата да слушат внимателно, да запомнят, да формулират — все неща, в които те, като правило, не са особено силни. По-напредналите играчи могат да не преразказват, а да си опонират. За тази игра не е нужно нищо, тя позволява да се запълват паузи — например по време на пътуване, изчаквайки да премине силният дъжд, пред кабинета на зъболекаря.

4. За някои деца добра мотивация могат да бъдат къси изречения, афоризми от велики личности или пословици, които говорят за ценността на знанията, ума, майсторството. помогнете им да изберат, напишат и закачат над бюрото си думите, които са ги впечатлили особено много. При други деца една Ваша бележка или смешна картинка, поставена в чантата или върху бюрото, ще повдигне настроението им. Не забравяйте да им напомняте колко много ги обичате, и любовта Ви не зависи от успехите и оценките, които получават в училище.
 
 
НАТАЛИЯ КОРШУНОВА
 
Източник: http://www.margaritta.dir.bg/

 

16.03.2008 19:00:51
petq
bla bla blaaaaaaaaaaa bla bla blaaaaaaaaaaaaaa
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Партньори

Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap