485 статии
Неделя, 19. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )
30.01.2008
Седем  цвята  вярност



 
 Във верността има малко ленивост, малко страх, малко сметка, малко умора, малко пасивност, а понякога дори и малко вярност.
  Етиен Рей
Може да вярвате в нея, но може и да не вярвате. На едни тя е необходима като въздуха, други смятат, че и без нея може да се живее добре. Някои я изискват от другите, а други - преди всичко от себе си, трети пък изобщо от никого нищо не изискват. Тя може да бъде нарисувана в образа на целомъдрена жена, но може да изглежда и като дяволче с рогца. Често пъти я бъркат с постоянството, макар че с него те са само далечни роднини. Нейното име е вярност.

Има вярност с мъжки аромат, има и с женски. Може да си верен на себе си, може да си верен на други. Има вярност към навици и вярност към идеали. При желание в нея може да се види целия спектър от чувства и емоции. Та прилича на дъга - също толкова многоцветна и неуловима, близка и далечна.

В дъгата различаваме седем основни цвята, всеки от тях играе своята си роля, има своя дължина на вълната и своя интензивност. Не може да се каже кой от цветовете е по-важен и необходим. Всичко зависи от това, кой гледа дъгата, под какъв ъгъл и с какво настроение. Същото е и с верността. Независимо от нейната многостранност, някой смята, че верността е невъзможна, ако няма любов и поставя на първо място любовта, друг обяснява, че верността е страх, а трети твърди, че най-важното условие за верността е свободата. Всеки цвят в дъгата може да бъде асоцииран с определено чувство, обясняващо, обуславящо и създаващо вярност. Редът, по който са описани чувствата, не ги подрежда според тяхната значимост, а и съответствието не е потвърдено научно. Това е само размисъл на тема вярност.
 
Червеният цвят на любовта

Независимо че думата "обичам" използваме и когато описваме кулинарните си предпочитания, и по отношение на любим човек, все пак тя означава различни по качество и интензивност чувства. И когато говорим за любов към хората, това чувство придобива различни оттенъци.

Любовта определя мястото и ролята на верността. Тя започва разговора за това чувство и го развива. В недълговечната любов - страст верността най-често ще бъде естествена и непринудена, защото страстта обсебва изцяло, не оставя място за някой друг. Любовта - ревност обикновено предявява свои изисквания пред верността и се опитва да я контролира, защото се бои, че няма да оцелее без вярност. Любовта - дружба, като правило, отделя повече внимание на духовната вярност, на родството на душите. Любовта - мъдрост гледа на верността по-скоро с усмивка, разбирайки, че не е възможно да се изисква от другите и че не е най-важното дали си верен на другия или не, а дали си верен на себе си.

За да е наясно човек с любовта си към другия, той трябва преди всичко да е наясно в любовта към себе си. Тъй като точно от това той трябва да тръгва към всичко. Да обичаш себе си, със своите недостатъци и достойнства, да се приемаш такава, каквато си, не е лесна задача, а за мнозина тя е непосилна. Само не трябва да се бърка любовта към себе си с егоизма и самовлюбеността, които като правило довеждат до съвсем други резултати.

 
Оранжевият цвят на личната самооценка и увереност в себе си

Любовта към себе си помага да се развие увереност и да се оформи адекватна самооценка, които са основополагащите тухлички, върху които се гради основата на здравите отношения. Ако на някой от партньорите, или и на двамата им се струва, че съвсем не са така добри, достойни, забележителни и т.н. , както би им се искало да изглеждат в очите на любимия човек, то това бавно и постепенно подкопава отношенията.

Първа приказка     Втора приказка
  Живели някога един мъж и една жена. Жената била умна и красава, мъжът й постоянно я ревнувал, защото не бил уверен, че е възможно тя да обича само него. Всеки път, когато тя се прибирала у дома, той я разпитвал, къде е ходила, с кого е била. От време на време той й казвал, че краката й са грозни, а и лицето й не е нищо особено. След някой купон, или приятелско гости той й правел скандали и дори й посягал. И в един прекрасен ден всичко това й омръзнало и тя си помислила, че в края на краищата защо пък наистина да не му измени, за да не страда незаслужено. Взела и го направила. Защо да пази верността към онзи, който не е достоен за това?   Живяла някога девойка - мила и добра. Само че малко ценила себе си. Все й се струвало, че те заслужава да има в живота си нищо хубаво. И когато срещнала мъжа, когото обикнала, тя си помислила, че той не е за нея. Всичките негови думи за това, че тя заслужава най-доброто, девойката възприемала като насмешка и смятала, че такъв мъж никога няма да й бъде верен, защото тя те го заслужава. А след това си намерила друг мъж, по-простичък и без претенции и се омъжила за него. И досега живее с него и се мъчи, милата.

Изводите са ясни. Колкото по-голямо е уважението ти към самия себе си, толкова по-малко зависиш от това дали твоят партньор ти е верен или не, и това помага да не се разрушат отношенията поради необосновани претенции. Отсъствието на безпокойство по повод верността на другия съвсем не означава безразличие към човека изобщо. Обратно, именно тук започва онова прекрасно чувство - доверието.

 
Жълтият цвят на доверието

За онези, които за да доверяват някому, се нуждаят от постоянно подтвърждение на това, че техният партньор им е верен, италианският психолог Джузепе Чирило създал "пояс на верността на XXI век", който позволява на съпрузите да контролират взаимно верността си с помощта на микропроцесор, монтиран в бикините (или слипа). Изобретеният от италианеца "таймер на верността" се свързва към ластика на бельото и позволява да се записва колко пъти са били сваляни гащичките и колко време човек е оставал без тях.

Да се чете това не е възможно без усмивка. Веднага си мислиш защо просто не се върже с каишка шията на жената, доста по-просто и сигурно е. Или още по-лесно е, когато мъжът й отсъства, тя да стои заключена. Със сигурност няма да има никакви проблеми. Това, което ни въздържа от такива мерки е желанието да сме "цивилизовани". Потенциалните покупатели на подобни колани би трябвало да се замислят, преди всичко за това, че всеки човек има право на личен живот и право на собствен избор.

Способността да доверяваме на другите зависи само от нас, от това, как се отнасяме към себе си, доколко обичаме себе си и да каква степен сме уверени в себе си. Ако доверявате на другия до себе си и му демонстрирате това доверие, то това ще донесе повече положителни резултати, отколкото постоянното следене, разпитване, надзъртане. Защото по този начин вие давате на човека да разбере, че той е свободен да направи своя собствен избор, който вие вярвате, че ще бъде правилен.

 
Зеленият цвят на свободата

Колко хора асоциират верността в отношенията със свободата?  Повечето я свързват с дълг и отговорност и това е съвсем обяснимо. Такива хора смятат, че когато младоженците си разменят пръстените и си обещаят да бъдат заедно докато смъртта ги раздели, от този момент встъпва в своите владения негово величество Дългът. Той е предназначен да бъде щит за съблазни, гаранция за спокойствие и мир в семейството. Това е своеобразно прагматично намерение взаимно да си пазят нервите.
Но самата мисъл, че ти си длъжен нещо на друг човек, понякога предизвиква в отговор желанието да излезеш от този коловоз и колкото се може по-бързо. На свобода. И затова толкова често семейните вериги, скрепени с вярност, се асоциират с несвобода.

Свободата в отношенията е възможна. Макар че това изисква определено ниво на взаимоотношенията, когато за дълга не мислят като "ти си ми длъжна", а питат: "какво ти дължа?" Когато всеки от двамата разбира, че той е в правото си да отговаря за своя собствен избор и е свободен да избира това, което иска, без да забравя най-важното условие: неговата свобода завършва там, където започва свободата на другия.

Попитали един мъж, който целия си живот прекарал със своята жена: "Как съумяхте да останете заедно и да сте щастливи толкова дълго?" А той се усмихнал и отговорил: "Просто вратата винаги беше отворена."

Всъщност на какво държите повече: да имате до себе си един свободен човек, който ви е верен или един верен роб?


 
Небесносиният цвят на опита

Смята се, че е трудно да се научи какво е това свобода, ако не знаеш какво е робство. И обратно. Ако не познавахме зимния студ, щяхме ли да се радваме на топлите слънчеви лъчи? И цената на здравето разбираме идва когато разчетем докторския неразбран почерк. Така е и с верността. По-добре я разбират онези, които имат определен жизнен опит, които са изпитали горчилката на загубата или разклатените отношения, онзи, който е изричал "сбогом" и "прости".

Но това не означава, че трябва задължително да се преживеят всички най-тежки перипетии, за да се оцени това, което човек има. Просто трябва да се цени всеки опит, който животът ни дава възможност да придобием, без да го отхвърляме, без да се боим, стараейки се да оставаме искрени към себе си, уважавайки своя собствен избор.

 
Синьото постоянство

Често пъти хората се отказват от нов опит, за да не разрушат възгледите си, идеите, отношенията, които са установени отдавна. Това е един от защитните механизми на човека, които си изработва човек в живота. Желанието да имаш "сигурен тил", "тихо пристанище" в една или друга степен е валидно за всички. При едни тази потребност от постоянство се проявява чрез особена любов към определено място, при други - това е чашата силно кафе рано сутринта, трети се нуждаят от това да имат до себе си един и същ човек и този списък може да се продължи до безкрайност.

Но в света няма нищо постоянно. Ние се променяме, някой по-бързо, друг - по-бавно. Променят се отношенията между хората. Заобикалящият ни свят също се променя, следвайки динамиката на своето развитие. И колкото и да ни се иска всичко, което ни е скъпо, да бъде винаги с нас и в същия вид, в който ни се иска, това е нереално.

Като правило, искрената вярност един към друг съумяват да запазят онези двойки, в които и двамата партньори са готови да се променят постоянно, да се развиват и да си бъдат интересни един на друг. Умението да откриваш в себе си и в другия до тебе нещо ново не е лесна задачка, и малко хора успяват да я решат.

 
Виолетовият цвят на една съвместимост

Доста по-лесно е да откриваш в другия нещо ново и прекрасно, когато сте съвместими. За да се разбере по-добре какво е това съвместимост, представете си разбита сметана с ягоди. А сега същата сметана, но с пушена риба. Това съвсем не означава, че рибата е нещо лошо. Просто тя не е попаднала в това блюдо, което трябва. Виж, ако ставаше дума за зелен лук, лимонче и т.н., тя със сигурност щеше да остане в такава компания и по-дълго, и с желание.

Така е и с хората. Живее например някой цял живот със сметана, изпитвайки странна неловкост от това, че вкусовете им са съвсем различни, и произходът, и възгледите. А после среща своето лимонче със зелен лук и разбира, че през цялото това време явно не е бил на точното място, защото изобщо не е ягода, а пушена рибка.


Обикновено верността гостува дълго време в онези двойки, където има общи интереси, психологическа и сексуална съвместимост, където на хората им е интересно да прекарват времето си заедно и изобщо партньорите се чувстват както ягоди със сметана.


Човешкото око може да различава в спектъра на слънчевата светлина до 160 различни цветови оттенъка. Така всеки от нас вижда верността по своему, в своя си цвят и оттенък и избраните тук 7 цвята изобщо не изчерпват цялото многообразие. И е невъзможно навярно да се изработи общо определение за вярност, особено ако трябва да се има предвид възраст, личен жизнен опит, ценностна скала и затова всеки я разбира по своему.


Вярност и измяна винаги вървят ръка за ръка и ние постоянно правим избор в полза на едната или на другата. Не е важно дали става дума за отношение, идеали, идеи. Но преди да направи човек своя избор, трябва просто да спре и да се замисли за секунда. За това кой е и какво иска, но и какво може да направи.

 
по материали на WOMAN's magazine

 

15.02.2008 20:49:00
mariya
mnogo e to4no i priyatno napisano na vsi4koto otgore:)
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Партньори

Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap