485 статии
Събота, 18. Ноември 2017
Tърси разширено търсене  
Красота ( 55 )
Фитнес и спорт ( 36 )
Интимно ( 48 )
Бременност ( 32 )
Майчинство ( 43 )
Семейство ( 37 )
Готварство ( 24 )
За дома ( 23 )
Звезден прах ( 22 )
Здраве ( 39 )
Козметика ( 50 )
Мода ( 25 )
Диети ( 35 )
21.12.2007
За кавгите в брака


Трудностите, с които ежедневно се сблъскваме в живота, неприятностите, с които всяко семейство се бори, създават и в най-добрите семейства известни търкания и неприятности.
Как посрещаме избухването на своя съпруг? Като обида или спокойно, защото сме убедени, че му е нужно да се разтовари емоционално? Успокоява ли ви мисълта, че причините за възникналото напрежение са извън вашите отношения? По време на кавгата мълчите или отговаряте “напук”, дори и когато сърцето ви се свива от жалост, гледайки изкривеното от ярост лице на любимия човек? Как се държите след поредния домашен конфликт?


А как той посреща нашите избухвания?
 Отговорите характеризират както хармонията в брачния живот така и готовността ни отново да намерим общ език с партньора.
Много от нас се задоволяват с уклончивото “зависи”. Всяка от нас е съгласна, че съпрузите трябва да си отстъпват, но като че ли очакваме преди всичко другия да направи това. Изследванията показват, че на всеки 100 случая 21 от мъжете се “предават”, докато се съгласяват на компромис само 9 жени.
Периодичността, с която ние или нашият съпруг “излиза от себе си”, може би заслужава внимание и съчувствие. Естествено е да си разработим своеобразен защитен рефлекс спрямо неговата “склонност” лесно да избухва. И той – срещу нашата!
 Редките избухвания съвсем обяснимо ще ни впечатлят повече. След всеки домашен конфликт различно дълго “ближем раните ” си, овладяват ни нееднакви мисли и настроения.
Едни от нас бързо се примиряват, обещавайки си вече никога да не бъдат толкова неразумни, та да тровят живота си за щяло и нещяло. Други подписват временно примирие в името на децата, на мира в къщи. Враждата остава докато един ден отново ферментира. Трети мълчат, докато прекалилият не се извини и не се саморазкритикува.
В някой семейства съпрузите дълго се държат като чужди, а ако живеят с роднините на единия, разговарят за другия в трето лице, стараят се да не забелязват присъствието му, стремят се да избягват прякото общуване.


Какво можем да направим:
Не бързайте да се разочаровате, ако споразуменията, които сте сключили не се спазват прекалено точно. Не бъдете педантични към партньора си в това отношение.
Не мислете, че след всяка кавга все по-трудно събуждате изблици на нежност у партньора си, особено ако сте прекалили с епитетите си. Но затова пък колкото по-късно и мъчително се възвръща предишната близост, толкова по-старателно трябва да отлагате следващия сблъсък.
Колкото и да сте разярени никога не заплашвайте съпруга си с раздяла. Иначе ще дойде времето когато това няма да му прави впечатление.
Никога не възобновявайте вчерашната кавга. Нейното ехо понякога твърде дълго вибрира в душата ни.
Не превръщайте децата в буфер на недоразуменията. Не ги използвайте за “стръв”, подчертавайки дружелюбното си отношение към тях, за да уязвите още повече с равнодушие съпруга си.Не се опитвайте да ги правите съучастници, преразказвайки им своя вариант за кавгата, където вие сте “добрият”, а другия “лошият”.
Не търсете арбитри в лицето на вашите роднини или приятели. Взаимното разбирателство в семейството няма да се подобри, ако по време на гостуването им кажете – Ние се спречкахме за….Кажете му, че така не бива.
Няма да си помогнете, ако коментирате проблема си в безлична форма, по метода на клюката.
Не преувеличавайте значението на отминалия конфликт.


Източник: www.zajenata.ogosta.com
Още Статии
15.04.2010
Домашен офис в минималистичен стил
15.04.2010
Килим замества мебелите?
14.04.2010
Мебели, вдъхновени от играта Pac-Man
14.04.2010
Вградените мебели
14.04.2010
Митове за мебелите от дърво
всички
Партньори

Начало | Вход | Условия | Контакти | Книга за гости | Sitemap